Робърт Кийосаки
Имах двама бащи - единият беден, другият богат. Единият беше високообразован и интелигентен; беше завършил висшето си образование за две вместо за четири години и бе защитил докторска степен. След това бе продължил обучението си в Страдфордския, Чикагския и Северозападния университет, и винаги със стипендия за отличен успех. А другият ми баща така и не беше завършил осми клас.И двамата мъже се радваха на успехи в кариерата си и работеха упорито цял живот. И двамата печелеха солидно. Въпреки това единият постоянно изпитваше финансови затруднения. Другият стана най-богатият човек на Хаваите. След смъртта си единият остави десетки милиони долари - на семейството си, за благотворителни цели и на църквата. Другият остави сметки за плащане.И двамата бяха силни, забележителни и влиятелни личности. И двамата ме съветваха, но съветите им бяха различни.И двамата вярваха много в образованието, но препоръчваха различни системи на обучение.Ако имах само един баща, щях или да се съгласявам с него, или да отхвърлям съветите му. С двама бащи, които ме съветваха, имах възможността да оглеждам нещата от различни гледни точки, да ги сравнявам, а после да избирам сам.Проблемът се състоеше в това, че богатият баща още не беше богат, а бедният си беше беден. И двамата бяха в началото на своята кариера, и двамата се бореха с разходите и за осигуряването на семейството. Но възгледите им относно парите се различаваха коренно.Например единият баща би казал:Любовта към парите е коренът на злото. А другият би звучал така:Липсата на пари е коренът на злото.Много е трудно за едно малко момче да има двама бащи със силни характери, които му влияят. Исках да съм добър син и слушах, но двамата бащи не казваха едни и същи неща. Контрастът в гледните им точки, най-вече по отношение на парите, беше толкова голям, че постепенно започнах да изпитвам любопитство; темата ме бе заинтригувала. Започнах да се замислям над това, което казваше всеки от тях.Често си задавах въпроси от типа на “Защо той твърди това?”. После по същия начин претеглях твърдението и на другия ми баща. Щеше да бъде много по-просто да отсъдя: “Да, той е прав. Съгласен съм с него.” Или да отхвърля гледната точка с думите: “Старият не знае какво говори”. Вместо това двамата ми бащи, които аз обичах много, ме накараха да разсъждавам, а също така да си създам нов начин на мислене. Оказа се, че е много по-ценно да трябва да избирам непрекъснато между изказванията на двамата, вместо просто да отхвърлям или да приемам една единствена гледна точка.Една причина, поради която богатите забогатяват, бедните обедняват, а средната класа затъва в дългове, е че предметът за парите се изучава вкъщи, а не в училище. Повечето от нас се учат за парите от родителите си. А какво може да научи детето си за парите един беден човек? Той просто казва: “Ходи на училище и учи усилено!”Детето може да се дипломира с отличен успех, но да носи финансовата програмата на човек от бедната или средна класа, която е усвоило, докато е било малко.Парите не се изучават в училище. Затова детето се съсредоточава върху академичните и професионалните, но не и върху финансовите знания. Това обяснява защо умни банкери^ лекари и счетоводители, получавали отлични оценки в училище, се борят с финансите през целия си живот. Големият ни национален дълг е дело най-вече на високообразованите политици и високопоставени личности в правителството, които вземат финансови решения на базата на твърде ограниченото си или изобщо липсващо парично образование.Често се замислям за новото хилядолетие и се чудя какво ли ще се случи, когато милиони хора ще имат нужда от медицинска и финансова помощ. Те са зависими от семействата си или разчитат на правителството да ги подпомага финансово. Какво ще стане, когато средствата за здравно и обществено осигуряване привършат? Как ще оцелее една нация, ако децата продължават да учат за парите само при родителите си, повечето от които са или вече бедни, или ще обеднеят?Тъй като имах двама влиятелни бащи, аз учех и от двамата. Трябваше да размишлявам върху съветите и на двамата и така’вниквах в силата и смисъла на разбиранията, определили живота им. Например единият баща имаше навика да казва: “Не мога да си го позволя”.Другият баща забрани да се използват тези думи. Той настояваше да казвам: “Как мога да имам това?”Едното е твърдение, а другото - въпрос. Единият обясняваше, че не може, а другият те караше да мислиш. Бащата, който скоро щеше да забогатее, обясняваше това по следния начин:- Когато кажеш: “Не мога да си го позволя”, мозъкът ти спира да работи. Но зададеш ли си въпроса: “Как мога да имам това?”, мозъкът ти започва да мисли.Той нямаше предвид да купуваш всичко, което ти хрумне. Просто държеше да упражнява мозъка си - най-мощния компютър в света. Смяташе, че твърдението “Не мога да си го позволя”, е признак за умствена леност.- Мозъкът ми става все по-силен всеки ден, защото го упражнявам. Колкото по-силен става, толкова повече пари мога да изкарвам.И двамата бащи да работеха усилено, но аз забелязах, че единият бе свикнал да не мисли, когато ставаше въпрос за пари, а другият беше свикнал да си упражнява мозъка. В резултат на това единият забогатяваше, а другият обедняваше. Подобно нещо става и ако някой прави редовно физически упражнения, а друг седи на дивана и гледа телевизия. Подходящите физически упражнения подобряват здравето, а подходящите умствени упражнения увеличават шансовете за забогатяване. Мързелът унищожава както здравето, така и богатството.Двамата ми бащи имаха противоположни разбирания. Единият мислеше, че богатите би трябвало да плащат по-големи данъци, за да помагат на бедните. Другият казваше, че данъците наказват тези, които произвеждат и награждават онези, които не произвеждат.Единият баща говореше:- Учи много, за да си намериш работа в добра компания.Другият баща пък препоръчваше:- Учи много, за да намериш хубава компания, която да купиш.Единият обясняваше:- Причината да не съм богат е, че имам вас, деца.А другият твърдеше:- Причината, поради която трябва да съм богат, сте вие, деца.Единият насърчаваше разговорите за пари и бизнес на масата по време на хранене.Другият забраняваше да се обсъжда тази тема, докато вечеряхме.Единият казваше: “Когато става въпрос за пари, не рискувай.”Другият препоръчваше: “Научи се да се справяш с рисковете.”Единият вярваше, че собственият дом е най-голямата инвестиция и актив.Другият смяташе, че къщата е пасив и ако тя е най-голямата ви инвестиция, значи сте загазили.И двамата бащи плащаха сметките си навреме, но единият ги плащаше в началото на срока, а другият - в самия му край.Единият ми баща вярваше, че компанията и правителството ще се грижат за него. Винаги се интересуваше от повишаването на заплатите, пенсиите, медицинските помощи, болничните, отпуските и пр. Беше впечатлен от двама свои чичовци, които се пенсионираха след двайсетгодишна служба в армията. Харесваха му привилегиите в областта на здравеопазването и възможността да се пазарува в специални магазини, които получаваше оттеглилият се от военна служба. Допадаше му и системата на обучение във военната академия. Идеята за закрила на живота по време на работа и свързаните с професията привилегии понякога изглеждат по-важни от самата работа. Той често казваше:- Работих усърдно за правителството и затова имам право на тези възнаграждения.Другият ми баща вярваше в пълната финансова отговорност на всеки един. Той се противопоставяше на идеята за “имането на право”; според него така се създаваха слаби и нуждаещи се от пари хора. Смяташе, че човек трябва да бъде финансово компетентен.Единият ми баща се бореше да спести няколко долара; другият просто създаваше инвестиции.Единият ми баща ме учеше как да си напиша впечатляваща автобиография, за да мога да си намеря добра работа. Другият ми баща ме учеше как да пиша силни бизнес и финансови планове така, че да мога да създавам работни места.Тъй като бях продукт на двама силни бащи, имах възможност да наблюдавам ефекта, който оказват върху живота на човек различните мисли. И забелязах, че хората оформят живота си чрез своите мисли.Например бедният ми баща винаги повтаряше: “Никога няма да забогатея.” И предсказанието му се сбъдна.От другата страна богатият ми баща винаги се отнасяше към себе си като към богат. Той казваше неща като:- Аз съм богат човек, а богатите не правят такива неща.Дори когато беше напълно разорен, той се отнасяше към себе си като към богат.- Има разлика между това да си разорен и да си беден. Когато си разорен, то е временно, а когато си беден, то е завинаги.Бедният ми баща твърдеше, че не се интересува от пари, или че парите нямат значение.Богатият ми баща винаги казваше, че парите са сила.Силата на нашите мисли никога няма да може да се измери или оцени, но на мен ми стана ясно, още докато бях малко дете, че трябва да внимавам какво искам и как се изразявам.Забелязах, че бедният ми баща е беден не защото получава малко мири, а заради своите мисли и действия. Тъй като имах двама бащи, аз трябваше да внимавам коя мисъл ще приема за себе си. Кого трябваше да слушам - богатия или бедния си татко?Въпреки че и двамата мъже уважаваха изключително много образованието, те не бяха на едно мнение за това, кое е важно да се учи. Единият искаше да уча упорито, да се дипломирам, да си намеря хубава работа и да работя за пари. Той искаше да уча и да стана професионалист, счетоводител или адвокат, или да завърша бизнесучилище. Другият ме окуражаваше да се науча да бъда богат, да разбера как действат парите, за да мога да правя така, че те да работят за мен.- Аз не работя за пари! - бяха думите, които той повтаряше всеки ден. - Парите работят за мен!На деветгодишна възраст реших да слушам и да се уча от богатия си баща за парите. Този избор означаваше да не слушам бедния, въпреки че той имаше повече дипломи.
Урок от Робърт ФростРобърт Фрост е любимият ми поет. Обичам много от неговите стихотворения, но любимо ми е “Пътят, по който не тръгнах”. Поучавам се от него почти всеки ден:
ПЪТЯТ, ПО КОЙТО НЕ ТРЪГНАХПътят се разделяше надве насред пожълтялата гора,и, изпълнен със съжаление, че не мога да тръгна и по дватаи пак да бъда само един пътник, аз дълго се взирах,докъдето погледът ми стигаше,до мястото, където пътят правеше завой.А после тръгнах по другия;той изглеждаше също толкова добър,тревист и неутъпкан,също като първия.И двата пътя тази сутринбяха застлани с окапали листа.0, аз вървях по избрания от мен път цял ден!Съмнявах се, че някога щях да се върна обратно.Един ден след години многощях да разказвам за този случай -как пътят се бе разделил на две в гората,как бях поел по по-малко отъпкания,и как това бе променило всичко.Робърт Фрост /1916 г./
И това промени всичко.Често размишлявам над стиховете на Робърт Фрост. Не ми беше лесно да избера да не слушам високообразования си баща, когато ставаше дума за пари, но от това зависеше животът ми по-нататък.След като най-накрая взех своето решение, обучението ми започна. Богатият баща ме обучаваше в продължение на 30 години, докато станах на трийсет и девет. Той престана едва когато се убеди, че знам и напълно разбирам онова, което се бе опитвал да ми натъпче в главата.Парите са вид сила. Но по-силно от тях е финансовото образование. Парите идват и си отиват, но ако знаеш как действат, ти се сдобиваш с власт над тях и можеш да започнеш да трупаш състояние. Само положителна мисъл не е достатъчна; макар да са ходили на училище, повечето хора така и не са научили как действат парите, затова през целия си живот са работили за пари.
Източник: Робърт Кийосаки, «Богат татко, беден татко. Уроците за парите, на които богатите учат децата си, а бедните и средната класа – не»
